Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Айбаш, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли фамилията и учебното заведение роля за този Ваш избор?

Още от ранна детска възраст обичах да чета, да диря отговори и да узнавам нови неща. Родителите ми видяха това мое любознание и постоянно са ме насърчавали да се развъртвам и да последвам ползите си.

Завършила съм езикова гимназия и неведнъж съм взела участие в национални олимпиади и състезания. Смятам, че проучването на няколко езика по едно и също време ми оказа помощ да изградя дисциплинираност, аналитично мислене и по-широк светоглед – качества, които естествено ме насочиха към медицината, една извънредно всеобхватна и динамична просвета.

Винаги съм обичала да провокирам себе си, а медицината е предизвикателство, което изисква мощна воля, неизменност и увереност – точно това ме притегли към нея. 

Семейството ми ме е подкрепяло постоянно без значение от кариерния път, който бих избрала, само че много се зарадваха, когато взех решението да бъда първият доктор в фамилията.

Що се отнася до учителите ми, те също изиграха значима роля – имаха вяра в мен, мотивираха ме и ме насърчаваха да реализирам повече. Подготовката ми за кандидатстване по медицина не беше лека, само че с помощта на твърдоглав труд, неизменност и мощна мотивация съумях да реализира резултат, който даже самата аз не съм си представяла – трето място в класирането за компетентност „ Медицина “ в Медицински университет – София. Това беше миг, който дефинитивно затвърди увереността ми, че съм избрала верния път.

Кои бяха най-хубавите Ви учители по време на следването - тези, които са оставили най-трайна диря в съзнанието Ви?

Със сигурност преподавателят, който в никакъв случай няма да не помни, е моят преподавател по пропедевтика на вътрешните заболявания доктор Владов. Още по време на упражненията в предклиника той ме научи освен на практическите основи и прецизното снемане на статус, само че и на логиката в медицината и метода на клинично мислене. Преподавателите ми по педиатрия и инфекциозни заболявания също ме въодушевиха и ме научиха на отношение към пациента, емпатия и отдаденост към специалността.

Имате и опит както болногледач още през студентските си години. Какво научихте от този първи допир с здравната специалност? 

Именно в този първи допир с здравната специалност се допрях до същинската същина на страданието и човешката накърнимост. Срещнах хора, които бяха сами, без близки и поддръжка, и разбрах какъв брой доста може да значи една богатства дума, внимание или благ жест. Този опит ме научи освен на съпричастност и човещина, само че и да отвръщам бързо и съответно в обстановки, които изискват това. Освен това получих доста на практика умения – нещо, което съгласно мен е извънредно значимо за всеки предстоящ доктор.

Кога взехте решение да специализирате педиатрия? С какво Ви притегли тази компетентност?

Решението да се насоча към педиатрията се оформи по време на къс, само че доста важен интервал, в който имах опция да работя в детско поделение. Този опит се оказа изцяло задоволителен, с цел да осъзная, че това е моят професионален път. След като станах майка това още повече се затвърди. 

Педиатрията ме притегли с това, че съчетава висока отговорност и извънредно чиста, откровена връзка с пациента. Работата с деца изисква освен медицински познания, само че и метод, учреден на доверие, успокоение и умеене да „ приказваш “ на езика на дребните пациенти, които са същински герои. За мен точно това прави специалността друга и извънредно скъпа. 

Разкажете за първите си стъпки като млад доктор специализант. Какво Ви носи най-голямо задоволство, с какви компликации се сблъсквате?

Първите ми стъпки като млад доктор специализант бяха предизвикателни и непознати, тъй като за мен това беше преходът от студентската среда към ролята на доктор, който към този момент носи действителна отговорност за пациентите и взима независими решения. Срещата с клиничната процедура в този ѝ най-истински тип изискваше бърза акомодация, централизация и убеденост.

Най-голямо задоволство ми носи моментът, в който виждам усъвършенстване в положението на пациентите и чувството, че съм била потребна в процеса на тяхното лекуване и възобновяване. Особено скъпи за мен са контактът и доверието с пациентите и техните фамилии.

Разбира се, не липсват и компликации – напрежението в натоварена клинична среда, прочувствената тежест на някои случаи и нуждата непрекъснато да се модернизирам. Често е предизвикателство да предадеш комплицирана здравна информация по понятен метод, като в същото време изградиш доверие и постигнеш „ златна среда “ в общуването. Въпреки това схващам тези провокации като естествена част от професионалния ми напредък.

Кои тематики и проблеми от специалността намирате за най-интересни и предизвикателни?

Най-интересни и предизвикателни за мен са положенията в детската възраст, при които клиничната картина се трансформира бързо и изисква прецизна оценка и навременна реакция. Особено внимание за мен съставляват диференциално-диагностичните случаи, при които е належащо положително клинично мислене и повсеместен метод към пациента.

Предизвикателни са и обстановките, в които би трябвало да се вземат решения в подтекста на връзката с родителите, съчетано с бързо изменящото се положение на детето. Това прави специалността динамична и изискваща непрекъсната централизация, бдителност и добра клинична преценка.

Как виждате професионалното си развитие-какво желаете да постигнете в близко и по-далечно бъдеще?

В близко бъдеще задачата ми е да надградя своите познания и на практика умения, да се усъвършенствам  и да придобия компетентност по педиатрия. Стремя се да развъртвам клиничното си мислене и да бъда оптимално потребна за пациентите си.

В по-далечна вероятност бих желала да не преставам да се развъртвам посредством непрекъснато образование и процедура.

Кои качества цените най-вече у сътрудниците си, с които посрещате компликациите и провокациите на всекидневието?

Най-силно оценявам положителната екипна среда в отделението и поддръжката, която получавам както от началника на отделението по детски заболявания в УМБАЛ „ Софиямед “ доктор Римпова, по този начин и от целия колектив. За мен извънредно значими са доверието и вярата, които ми се гласоподават в ежедневната работа, както и опцията за открита връзка.

Оценявам също по този начин средата, която предизвиква професионалното развиване и дава опция за кариерно израстване, тъй като точно тя стимулира и подкрепя непрекъснатото рационализиране като доктор.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?

В персонален проект най-добре си почивам, когато извозвам време със фамилията си измежду природата – това ме зарежда и ми оказва помощ да се откъсна от динамичността на всекидневието. Много обичам и да рисувам, въпреки че в последно време рядко намирам време за това.

Какво желаете да пожелаете на тези Ваши близки, другари и учители, които са Ви подкрепяли в избора да станете доктор и в първите стъпки в специалността?  

Бих желала да изкажа откровената си признателност към моите родители, фамилията, учителите, приятелите и всички близки, които са били до мен и са ме подкрепяли по пътя ми към медицината. Тяхната религия в мен, търпението и насърчението им са били решаващи във всеки стадий от моето развиване.

Пожелавам им здраве, успокоение и задоволство от живота, както и наслада от това, че са част от моето израстване като доктор и човек.